Настоящата разработва и третира проблема за екологичното Възпитание на учениците и не претендира за точност и изчерпателност.

Наименованието "екология" е от гръцки произход и означава "дом", "къща" и "наука". В преносен смисъл можем да я интерпретираме като наука за природата като общ дом за всички. Прекият предмет на екологията е да изследва взаимоотношенията между животинските и растителните организми в дадените условия на окорната среда, както и влиянието на средата за измененията, които настъпват в организмите.

Още от най-древни времена българската природа привлича и удивлява със своята красота, разнообразие и неповторимост. Но в последно време, във връзка с тревогите, Които предизвикват опасните за човека изменения в средата, понятието екология придобива по-широк смисъл. Тук става дума не само за измененията в организмите, които настъпват при естествено променящи се природни условия, но преди всичко за отрицателно въздействие на нарушената природна хармония. Главната тревога идва от замърсяването на околната среда, което става опасен причинител на заболявания и израждане. Това засяга пряко и човека. Възниква опастност да настъпи израждане в следващите генерации.

Нарастването на ролята на екологията засяга и отношението й към явления от социалния и културния живот. Вече се говори и за екология на социалните взаимоотношения. В по-широк смисъл тя се отнася до опазване на всички природни дадености и културни придобивки, до всичко, създадено от човека и свързано с него. Тя реагира срещу всякакъв вид извращения, които нарушават природосъобразния ред и междучовешката хармония. Неусетно прониква и в нравствените взаимоотношения, за да подчертае ползата от моралната чистота за телесното и душевното здраве на човека.

Безспорно екологията придобива и хуманитарни измерения. Тя се свързва и с педагогиката, доколкото разумното отношение към природата трябва да се възпитава. А екологичното възпитание, от своя страна, придобива все по-голямо значение, защото е ориентирано към младите. Те трябва да осъзнаят необходимостта от опазването на природната и социалната среда, в каято живеем.

Особено остри и неотложни проблеми пред екологията и екологичното възпитание поставя нашето време във връзка с нарастващите темпове на техническия прогрес. Пасивното и безотговорно отношение към застрашаващите процеси означава непростимо примиряване. У младите липсва възпитанието на чувство за отговорност към околната среда, липсва естетическо, интелектуално и културно отношение към природата. Всичко това налага един нов подход към проблемите не само на Черно море, но и на възпитанието и обучението на грижовно житейско отношение към природата. Това е повеля на нашето време. Тя идва и като завет от миналото.

"Аз зная, че за човешката наука няма по-труден, но и по-важен предмет от отглеждането и възпитанието на децата." М. Монтен.

Още по-силно и тревожно звучат и думите на руския педагог В. А. Сухомлински: "...Колкото по-хубав става животът, колкото повече ценности от битов характер и духовна култура се предоставят на младото поколение... толкова по-трудно то се възпитава, толкова повече нараства отговорността на всички..."

"Детството е всекидневно откриване на света. Необходимо е това откриване да бъде преди всичко опознаване на човека и отечеството, за да може в детския ум и сърце да навлиза красотата на истинския човек, величието и с нищо несравнимата красота на отечеството."

Но до каква степен са навлезли в съзнанието на съвременния ученик тези ценности, разкрива едно изследване, което съм провела в началото на 2001 г.

Изследването третира проблема за ценностната система и ценностната ориентация на учениците от горния курс. Целта беше да се установи състоянието на ценностната ориентация на учащите се на този етап. Контингентът на това изследване обхващаше 100 ученика от VIII, Х и XII клас от няколко СОУ в София. Те класифицираха по важност 18 ценности: активен, действен живот, вяра в Бога, добри и верни приятели, житейска мъдрост, здраве (физическо и психическо), интересна работа, истинска любов, красота в природата и изкуството, лична свобода, материално благополучие, мирен свят, познание, равенство, развитие на творческите способности, самостоятелност, уважение към себе си, удоволствия и щастлив семеен живот.

Нека да проследим резултатите. За учениците от VIII клас -- фиг. 1.

Фигура 1

От нея е видно, че младите хора поставят ценността красота в природата и изкуството едва на 13-о място или в проценти -- 4,8%.

За подрастващите от Х клас ценността е „избутана" в съзнанието им още по-назад -- фиг.2.

Фигура 2

Мястото е 17-о, или в проценти това е 3.0%. А за учениците от XII Клас ценността заема 18-а позиция (2.3%).

Опазването на околната среда е възможно само тогава, когато поведението и дейността на човека и обществото се съгласуват с природните закони. Поведението на човека е насочено към удовлетворяване на потребностите от храна, вода, облекло, знания, красота и др. Очевидно потребностите на човека са два вида -- естествени и културни. Естествените са свързани със запазване-то на живота на човека и продължаване на човешкия род, а културните -- със зависимостта му от продуктите на човешката култура. Естествените потребности са тясно свързани и зависими от културните, защото се удовлетворяват в условията на определен етап от развитие на културата. Потребностите на човека се удовлетворяват чрез обществено приети норми на поведение.

Потребностите на човека биха могли да се диференцират още на материални, в които се проявява неговата зависимост от продуктите на материалната култура, и духовни, свързани с овладяване на културата. Особеностите на материалната и духовната култура на обществото, формирали се в процеса на неговото историческо развитие, предопределят не само общественоприетите начини удовлетворяване на потребностите, но и тяхното многообразие и специфика. От тук следва, че за да се възпитават потребностите, трябва да се изменя културата, а създаването на екологично съобразени начини за удовлетворяване на потребностите да се разглежда Като съставна част на екологичната култура.

В тази връзка потребностите изискват от човека или обществото дейност, която се ръководи от общественоопределена цел. Например потребността от труд би могла да се задоволява чрез дейност по Възстановяване на природата с цел да се увеличат природните богатства и да се създадат условия за ускоряване на общественото развитие.

Между потребностите и дейността стоят мотивите. Те са подбуди за дейност и могат да бъдат осъзнати и неосъзнати. Осъзнатите мотиви са свързани с постигането на ясно осъзнавани цели на личността и обществото. Словните видове дейност например опазването на природата, се ръководят от система от мотиви, които формират мотивацията на действията и постъпките на човека. Очевидно е, че за да се измени дейността на човека така, че тя да се съгласува с екологичните изисквания, е необходимо не само да се Възпитават потребностите, но и да се формират мотивите за тази дейност. Потребностите дават само първия тласък на дейността, пораждат я. Осмислянето и удовлетворяването им в дейността се ръководи от целите, от осъзнатите мотиви и се регулира от културата и съзнанието. Взаимодействието между обществото и околната среда, което всъщност е взаимодействие между хората и природата и обхваща цялостната дейност и поведение и на личността, и на обществото, се контролира и управлява от два важни фактора -- културата и съзнанието.

С помощта на съзнанието човек отразява събитията, които наблюдава, осмисля и ги и преминава към практически действия. Културата предоставя материални предмети и общественоприети начини за удовлетворяване на потребностите, а съзнанието насочва, контролира и регулира дейността и поведението. Културата и съзнанието са тясно свързани и обусловени. Съзнанието се опира на много вродени и придобити механизми, на много трудови прийоми, създадени в историята на човешката култура, които се използват несъзнателно или подсъзнателно. Към тях се отнасят навиците и привичките. Съзнанието обаче може да потисне несъзнателната сфера на личността, ако е правилно възпитано. Ето защо съзнанието е не само свойство на високоорганизираната материя - на мозъка, но и продукт на човешката култура. Оттук и основната цел на на екологичното образование е формирането на екологична култура и екологично съзнание у подрастващите.

За постигане на тази цел е необходимо не само да се посочи взаимната връзка между култура и съзнание, но и да се разкрият и специфичните им особености, и то в екологичен аспект.

Съзнанието съдържа четири основни характеристики: знания, самосъзнание, целеполагаща дейност, отношения. Човешкото съзнание включва съвкупност от знания за околния свят. Оттук в структурата на екологичното съзнание влизат знания за взаимоотношенията в системата "човек-общество-природа". Към характеристиката на съзнанието се отнасят и познавателните процеси, с помощта на които се придобиват знания. Усещанията и възприятията участват в отразяването на външния свят и в образуването на сетивна картина на света в съзнанието. Паметта позволява да се възобновят в съзнанието образи на миналото за наблюдавана добра или лоша проява към природата и др. Въображението създава образи и модели на това, което е обект на потребност, но отсъства в настоящето -- например модел на хармонично отношение на обществото към природата, модел на ноосфера. Мисленето чрез използване на обобщени знания за обществото и природата осигурява решаването на задачи и намирането на изход в определена конкретна ситуация.

В съзнанието рязко е разграничен субектът от обекта, т.е. човекът от околния свят. Човекът единствен притежава съзнание и може да насочи своята психическа дейност за изследване на самия себе си. Той моке да "осъзнае своето отношение към света, себе си като личност, своите постъпки, действия, мисли и чувства". Самосъзнанието позволява на човека да оцени критически своите постъпки към природата и ако те не съответстват на неговия идеал, да предприеме коригиращи мерки.

Дейността на човека се извършват с оглед постигането на определена цел и затова в характеристиката на съзнанието влиза и целеполагащата дейност.

В състава на съзнанието се включва и определено отношение към света. Системата на съзнателни отношения на личността включва отношения към обществото, групата, труда, самия себе си, природата. Следователно формирането на отвободно отношение у учениците към природата трябва да се разглежда като същностна характеристика на екологичното съзнание. В съдържанието на понятието екологично съзнание се включва система от екологични знания, самосъзнание за мястото и ролята на човека в природата, целеполагаща дейност за използване, преобразуване и подобряване на природата, система от отношения към нея.

Културата е съвкупност от материални и духовни ценности, създадени и създавани от човека в обществено-историческата практика. В материалната екологична култура се включват постиженията на техниката и технологиите за осигуряване на екологична ефективност на производството -- апаратура и прибори за контрол на замърсяването на околната среда, пречиствателни съоръжения, малкоотпадъчни и безотпадъчни технологии, техника за използване на оборотни води, технологии за извличане на ценни компоненти от отточните води, използване на вторични енергийни ресурси, безводни технологични производства, биотехнологии и др. Към материалната екологична култура се отнасят и предмети на бита - домакински прибори, дрехи, храна, които са съобразени с екологичните изисквания на човека и създават оптимална жизнена среда за неговото съществуване и развитие. В духовната екологична култура като част от общата култура се съдържат екологични факти, понятия, закономерности, обобщаващи идеи, теории, необходими за установяване на хармония между обществото и природата.

Духовната екологична култура включва възгледи и убеждения за многообразието на природните и социалните ценности. Към нея се отнасят следните възгледи и убеждения:

• научните знания се необходими за рационално използбане на природата;

• човек не властва над природата, а е част от нея;

• практическата дейност на хората не трябва да нарушава природните закони;

• обективният свят е единен;

• хищническото използване на природата за получаване на максимални печалби е недопустимо.

Най-важните показатели за развитието на екологичната култура са фактическите постижения в оптимизирането на взаимоотношенията между обществото и природата и подобряването на качествата на околната среда за реализиране на пълноценна физическа и социална дейност на личността и обществото.

Факторите за Възпитаване на екологична култура и съзнание са образованието, самообразованието и подражанието. Най-важният от тях е образованието, при което се използва система от целенасочени педагогически средства за въздействие върху подрастващите. Самообразованието се извършва чрез използване на средствата за масова информация: радио, телевизия, кино, периодичен и непериодичен печат и т.н. Често учениците възприемат некритично примера на възрастните, особено в най-ранните години, и усвояват отделни действия и постъпки към природата чрез подражание. Ето защо формирането на екологичната култура у тях трябва да се извършва едновременно с целенасочено и системно обучаване на възрастните и чрез екологизиране на средствата за масова информация.

Екологичната култура и съзнание обуславят готовност и способност у личността за дейност по опазване на околната среда и възпроизвеждане на природните ресурси. Готовността се определя като психическо състояние, което се характеризира с единство на екологични знания, убеждения, мотиви, нагласа и чувства у личността. Те и придават увереност в собствените сили и възможности активно да участва в дейността по опазване на околната среда. Способността се характеризира със система от умения и навици, с професионална квалификация на личността да извършва природозащитна и природовъзстановителна дейност.

Осъществяването на целите на екологичното образование е свързано с решаването на следните задачи:

• да се овладеят от учениците система от знания като единство от факти, понятия, закономерности, водещи идеи и теории;

• да се формират възгледи и убеждения, интереси и стремежи за рационално използване на природата и природните ресурси с оглед на създаване на оптимални условия за физическо, психическо и социално благополучие на човека;

• да се развиват умения и навици за: опазване и възпроизвеждане на околната среда; разкриване на причинно-следствените връзки в процесите и явленията, които протичат в околната среда; прогнозиране на близките и далечните последици от намесата на човека във взаимните връзки в природата;

• да се формира цялостна взаимносвързана система от отношения: нравствени, интелектуални, естетически, действено-практически и ценностни, които изграждат активната жизнена позиция на личността. Формирането на нравствено отношение към околната среда е свързано с усвояването на нравствени понятия за добро, хуманно, справедливо, несправедливо и др. в поведението сред природата.

Нравственото отношение е свързано с възпитаване на нравствени чувства, с които се откликва на явленията от околния свят. По този начин се изразява отношението към хората и техния труд: уважение към материалните и духовни ценности, създадени с труда на хората; дълг към хората, обществото, държавата; неудовлетвореност и гняв от неразумните постъпки на хората към природата, от неправилната организация на използването на природата; състрадание и хуманно отношение към всички живи организми. Чрез нравствените чувства се изразява отношението към самия себе си като гражданин: съотнасяне на своите постъпки с изискванията на морала и обективна преценка, гордост от извършеното за благото на обществото и природата, срам от необмислени постъпки, вредни за околната среда, съвест, чест и дълг пред другите хора, достойнство и уважение към себе си за проявено отговорно поведение.

Интелектуално-познавателното отношение към околната среда се изгражда на основата на система от научни знания за природата и обществото. В научната информация, приемана от учениците, трябва да влязат знания за използване на постиженията на човешкия интелект при преобразуване на природата, и за възстановяване на екологичното равновесие и поддържане целостта на природната среда.

Интелектуално-познавателното отношение се основава на интелектуалните потребности на учениците: потребност от повишаване на екологичната култура, от разкриване на взаимните връзки в природата, от намиране на рационални решения на екологичните проблеми и др. То се проявява в мотивите на поведение: интерес към опознаване на природата, убеждение в необходимостта от нейното опазване, стремеж за съгласуване на дейността с изискванията на рационалното използване на природата и др.

Интелектуално-познавателното отношение се съпътства от чувства на удовлетворение от постигнатите резултати в разкриване на природните тайни, увлечение при изучаване на природата, възхищение от успехите на науката в решаване на екологичните проблеми и т. н. Любознателността е най-характерният признак за интелектуално отношение към природата.

Естетическото отношение към околната среда е своеобразно възприемане, преживяване и осмисляне на красотата и хармонията в нея. То се формира на основата на знания за: красотата и хармонията в естествената природа (форми, багри, звуци, благоухание и т.н.); красотата в отношенията между хората, в създадените от тях предмети, в избършваната дейност, в облеклото, постъпките; красотата в отношението на човека към природата. Естетическото отношение предполага усвояването на знания за природата като източник на емоционално въздействие върху човека и като обект на художествено изображение в литературата и изкуството. Това отношение се основава на убеждението, че природата е първоизточник на духовния живот на обществото, формира се при създаване на условия за естетическо възприемане на околната среда, конкретно образно мислене и естетически чувства. То стимулира творческата й активност. Естетическото отношение развива умението да се открива единството и разнообразието на природните обекти, приспособеността на живите организми към средата на живот, мярата и целостта в природата, съответствието между форма и съдържание, редът и взаимните връзки в природата, единството на противоположностите.

Най-добър критерий за естетическо отношение към околната среда е естетическата потребност, която се определя като стремеж към красота и към дейност по законите на красотата.

Нравственото, интелектуално-познавателното и естетическото отношение към околната среда се проявяват в единство в практическата дейност. Съзидателната практическа дейност сред природата също се основава на знания за природните закони и на убеждения в необходимостта от тяхното зачитане. Практическата дейност е свързана с овладяването от учениците на умения за участие в общественополезен труд -- затревяване, залесяване, подхранване на растения и животни, грижи за насажденията, предпазване на горите от пожар, икономия на материали, енергия.

Превръщането на знанията в отношение, на отношенията в черти на характера и оттам формирането на активна жизнена позиция на личността към околната среда се осъществява в екологичното образование. Овладяват се умения и навици за културно поведение сред природата и за активно участие в нейното обогатяване. В педагогическия процес този принцип се осъществява чрез оптимално съотношение между учебно-теоретическата и практическата дейност по опазване на околната среда. Включването на учениците в извършването на опити за изучаване на екологичните проблеми, в акции за почистване, събиране на вторични суровини, в екологични практикуми и създава условия за използване на теоретичните знания.

Осъществяването на целите на екологичното образование е сложен и продължителен процес, който започва от най-ранна възраст.

Необходимостта от използване на интелектуалния, емоционалния и действено-практическия фактор в екологичното образование се определя от целите и от психолого педагогическите изисквания за изграждане на активна жизнена позиция у учениците. Интелектуалният фактор предполага съзнателно усвояване на научни знания и възгледи за възникване и развитие на природата и нейните богатства, за взаимоотношенията между обществото и природата. Ролята на този фактор се свежда предимно до усвояването на система от екологични знания. Той влияе върху формирането на познавателната сфера на личността.

Емоционалният фактор включва оценка на значението на природата за развитието на обществото, оценка на положителните и отрицателните страни от антропогенното въздействие върху природата. Ролята на този фактор е особено важна, тъй като той влияе върху възприемането на действителността, образното мислене и творческото въображение. Той създава условия за превръщане на знанията в отношение, тъй като въздейства върху емоционално-волевата сфера на личността. Емоционалният фактор помага на учениците да вникнат по-лесно в същността на дадена проблемна ситуация и да открият пътищата за решаване на проблема.

Посочените фактори си взаимодействат тясно при изграждане на екологичната култура и съзнание. Съчетаното им използване играе ролята на мултиплициращ фактор. Разкриването на взаимните връзки и взаимоотношенията в околната среда увеличава силата на емоционалните възприятия и преживявания. На основата на емоционалния фактор по-трайно се усвояват знанията. В практическата дейност се затвърдяват знанията, уменията и навиците и се изграждат убеждения в необходимостта от целенасочено опазване на околната среда. В резултат от съгласуваното действие на трите фактора знанията се превръщат в отношения, а отношенията стават съставна част на характера. Стремежът е в педагогическата практика да се осъществи единство на трите фактора. Тяхното съотношение се определя от възрастта на учениците. При малките ученици преобладава емоционалният фактор, а в горните класове рационалното мислене измества конкретно-образното и се налагат останалите два фактора. Емоционалният фактор при юношите придобива ново съдържание, Като стимулира не толкова чувствата, колкото философските им размисли.

Съществува единство на глобалния, националния и краеведческия принцип. Екологичните проблеми най-лесно се възприемат от учениците на основата на конкретните представи и наблюдения от непосредственото обкръжение. По този начин се придава по-голяма социална значимост на придобиваните знания и умения и се улеснява формирането на екологични убеждения. Учениците на практика виждат реалната полза и вреда от въздействието върху природата. Само краеведческият принцип обаче, откъснат от останалите, би затруднил изграждането на цялостна картина на екологичната ситуация в света, би подценил значението на националната екологична политика, а в някои случаи би създал неоправдано настроение към местните ръководни органи за нерешените екологични проблеми. Единството на глобалния, националния и краеведческия принцип се обуславя и налага от единството на околната среда. Когато един завод замърсява даден район, той унищожава не само природата около него, но повишава общата концентрация на отровни газове в атмосферата. Опожарената гора или изчезналият организмов вид са не само местни загуби, но и намаляване на природните богатства като цяло.

Посочените принципи са изходни положения за практическата реализация на екологичното образование. Те спомагат формирането на екологична култура и екологично съзнание у подрастващите.